Когато някой ден те няма в живота ми
и денят стане нощ, а нощта – ден,
когато изчезнеш безследно дори и от нета ми,
аз ще изгубя всичко и ще остана празен във мен.
Когато вече те няма в живота ми,
как ще дишам без твоите устни, които сънувам в полунощ?
Как ще обичам, без твоето сърце в гърдите ми?
Как ще живея без твоите сини очи?
Когато някой ден те няма и остана сам, без в теб да мога да се вричам,
то тогава аз ще живея, но вътрешно ще умра и ще тлея
– ще се пропия и сигурно всичко ще пропилея,
защото ще зная, че след теб навярно не мога друга така да обичам.