Когато няма дом
Когато няма дом
===============
До селото едва дойде пешком
(през детството се стигаше с каруци)
и дълго търси своя роден дом
в руините край плачещия ручей.
Позна го по един изсъхнал бор,
с белязано в кората скъпо име.
Но птици днес не пееха във хор
и хлад повя отвътре — като в зима.
Сърцето му приплака от тъга,
припомняйки си лятото със нея.
И клетвите си спомни, и мига,
във който обеща да се оженят.
Замина после, стана капитан,
превземаше морета и жените.
Душата си превърна в мрачен хан,
гладът му за любов не се засити.
Завърна се, но нямаше селце,
в разрухата една любов не случи.
Прегърна бора с двете си ръце
и рукнали сълзи преляха в ручея.
Цвета Иванова
© Цвета Иванова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Ти си истински майстор душевед в стиховете си, Цвети! Поднасям ти горещите си аплодисменти с едно огромно Браво!
-
Понякога влизам само заради твоите стихове. Страхотна си!!!
вълнуваш и вдъхновяваш... -
Поздравления и за тази творба, Цвети!
-
Възхитена съм,Цвети от цялата творба и най-вече
от силния финал Аплодисменти !!! -
Много силно!
-
Докосва душата!
-
Цвети, момиче, умееш да танцуваш с думите!Имаш безспорен талант, пази го и ни радвай!
-
Хареса ми, Цвети!
Носталгично и несбъднато! -
"Душата си превърна в мрачен хан,
гладът му за любов не се засити.
Завърна се, но нямаше селце,
в разрухата една любов не случи.
Прегърна бора с двете си ръце
и рукнали сълзи преляха в ручея."
Браво, Цвети! Много вярно и силно написано.
Сърдечен поздрав!: М&M -
Оживява като картина в съзнанието. Чудесна си!
-
Поздрави от мен...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Сърцето му приплака от тъга,
припомняйки си лятото със нея.
И клетвите си спомни, и мига,
във който обеща да се оженят."