„Неповярвалия обич
(скрил е някъде
в съня си
стих от топлото ти име)
в стъпките на непознати.
Или в твоето "обичам".
Говори ми... говори ми...”
П. Парнарев
Когато си тръгнат и всичките думи,
тъй както си тръгват любимите хора,
пожарът в тъгата ми зная, ще лумне,
запалил луната по моя прозорец. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up