Когато падне здрача от небето и се изтрият всичките сълзи.
Ще съблека аз мъртвият поет от мене, и ще го оставя настрани.
Когато ме попитат от къде си, и на къде отиваш ти.
Аз ще отвърна, че от никъде съм вече и знам, че съм за няма на къде.
Оставил настрана неволи, копнежи, болки и тъги.
Ще съблека аз мъртвият поет от мене.
Тъй както времето захвърля настрани един ненужен спомен.
И дано да няма нужда да говорим за нови рани, да ровим старите ни грехове.
За прекършените си съдби и за снаряди.
За колко хора днес заровихме в земята по която ходим.
И която, като всяка родна майка все още ни търпи.
Тъй както слънцето се ражда в тъмнина, а тъмнината после става светъл ден. ...