bulars
9 24
Jan 17, 2007, 12:41 PM

Когато пак деня заспива 

  Poetry
1024 0 4



            

КОГАТО ПАК ДЕНЯ ЗАСПИВА

 

 

Когато пак деня заспива

и вечерта смирено гасне..

Не искам с тях да си отива

и твоята усмивка ясна.

 

И в дните на неволи страшни

всред хули, ругатни, обиди.

Дори когато болка хваща

сърцето ми и нямам сили..

 

Когато устремът ми чезне

с въздишка, може би последна -

тогаз ела и прегърни ме..,

тъй силно като за последно..

 

Тогава всичко се събужда -

тогава вечери минават,

и заедно с утро теменужено

в очите ни изгрява пламък..

 

Понякога към теб политам

с нещата малки и незрими..

Прости.., че много те обичам

и тебе трябва да те има..

 

Когато пак деня заспива,

а вечерта смирено гасне..

Не искам с тях да си отиваш

и ти любима и нещастна...

                          

© All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Искрено ти благодаря Цветелина! Поласкан съм от коментарът ти! Поздрав.
  • Впечатлена съм!Много красиви слова,много любов,много силни чувства и желания!Поздравления!
  • Поздрави, Зари!!!
  • Хубаво е !! Поздрави!!
Random works
: ??:??