ТЯ:
Не бях ли аз достатъчно гореща?
Юлско слънце. В бяла лъскава одежда.
Диск до сняг загрят.
Окото - майка на земния ни свят.
Не бях ли аз достатъчно безкрайна?
Душата – гларус, е усмивка тъй потайна.
Ято чайки – намигат ти с криле.
Играят. Пеят. На спирали се прегръщат.
В атмосферното поле.
Целуват го – и то отвръща.
Не бях ли аз тъй нежна, толерантна? ...