Apr 5, 2008, 10:23 PM

Когато полъхът далечен 

  Poetry
630 0 0
    Когато полъха далечен
    като дихание усетиш
    да докосва твоята душа,
    тогава знай - мигът е вечен
    и ти сам ще се досетиш
    за тази топла чистота.

    Когато болката трептяща
    започне вече да гори
    и със пелена изящна
    покрие твоите очи.

    Когато смеейки се плачеш,
    когато шепнешком крещиш
    и мислейки си, че се влачиш,
    всъщност чувстваш как летиш.

    Когато стъпвайки в гората,
    чуваш птичи гласове,
    тогава знай, че на земята
    има някой, който те зове.

© Антоанета Илиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??