Apr 18, 2008, 10:05 PM
Когато прибоят заспи
Изгубих те, преди да те намеря,
на себе си ли трябва да простя...
Да, зная, ти ще бъдеш там, на кея,
с последната прииждаща вълна.
И точно там, където спи прибоят,
и гларуси се лутат с тъжен зов,
ще ти пристана и ще бъда твоя,
горчива
моя
истинска любов.
на себе си ли трябва да простя...
Да, зная, ти ще бъдеш там, на кея,
с последната прииждаща вълна.
И точно там, където спи прибоят,
и гларуси се лутат с тъжен зов,
ще ти пристана и ще бъда твоя,
горчива
моя
истинска любов.
© Теодора Симеонова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Силен и докосващ стих! Поздрави!
-
.."И точно там, където спи прибоят,
и гларуси се лутат с тъжен зов,"..
Много искрено и силно.Харесах!
Поздравления!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
