Patrizzia (Надежда Ангелова)
2238 18515
Nov 22, 2020, 11:29 AM  

Kогато приласкае ни земята 

  Poetry » Phylosophy
221 5 4

Каква главозамаяност и слава?
Oт думите се рони звезден прах
и смътното предчувствие за крах,
усмивката щастлива замъглява.

 

Върти се в орбиталната си крива,
планетата и слага под въпрос,
животът – като дъх на птичка прост,
докато мигнал си... И си отива.

 

Затичани, без дъх след суетата,
широко сме затворили очи
и егото пелиново горчи.

 

И идва време, смутно и в отплата,
дано спомѐнал  някой помълчи,
когато приласкае ни земята.

 

 

 

 

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??