Когато Приятелството
прелива от чашите
и Щатите вече са
мнимо препятствие,
а знанието за деня
не носи тъга,
а носи изящна
и пъстра дъга,
тогава се взираш
в покоя и чуваш
как лятото тръпне
за есенна шума,
как виното стене
във чудни гроздове
преди да се влее
във слово отново,
как боси крачета
по пясъка тичат
и всичко е просто -
“Обичаш - обичат...”,
как времето грее
и пее с безстрашие,
когато Приятелството
извира край чашите...