Mar 30, 2011, 12:59 AM

Когато пролетта с бяла надежда пристъпи... 

  Poetry » Landscape
1360 0 8
Когато небето пак над земята въздъхне
и с нож раздели деня от нощта,
тогава изгревът ще започне пак да съхне,
а залезът ще загуби малко от прекрасността.
Когато прегърнат се радост и болка
и пламнат от тях за нас искрици топлина,
тогава съдбата ще стане щастлива богомолка
и ще ни дарява още повече с любовта.
Когато от студ часовникът спре да се движи
и слънцето изнемощее със свойта светлина,
тогава луната ще започне да брои на пръсти
и да ни разказва нова вълшебна приказка. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светлана Тодорова All rights reserved.

Произведението е включено в:
  1960 
Random works
: ??:??