Какъв протест замлъкнал е в човеците!
Какво безпрецедентно отчуждение!
От памтивека пазим гърбовете си.
В очите право - сипем лицемерие...
Защо се противѝм на всяка истина,
която може да чертае бъдеще?
Съдбата колко да ни е написана,
ако мечтаем само в сънища?
Аз, (както всеки сам за себе си)
бих заживял в уюта на гнездото,
и без "излишната" си смелост,
ще дам почивка на перото. ...