Когато си отивах и таксито,
жълтееше в сумрака, като знак
и : На къде? – Шофьорът ме попита,
да беше ме попитал просто: Как?
Как смогнах там, на мекото възглаве,
копнеж и тиха страст да съблека
и самодивска риза, да оставя –
без сбогом и без махване с ръка.
Ти някъде, из сънищата луташ,
прегърнал свойта, мъжката вина.
А аз – облякла делника, нечуто,
превръщам се пак в ничия жена. ...