Когато се разплака

Oct 14, 2015, 1:32 AM

Poetry

345 0 1

Когато се разплака

целият ни свят,

бяхме принудени

да спрем.

Уплашихме се

да нагазим в

пълноводната река,

превзела пътя ни.

Поискахме го

гладък,

прав,

широк

и лек.

И ето го сега -

бучи,

ядосана река.

Предизвиква ни.

Да спрем

сълзите на света.

Да се помолим -

да станем

топли и добри,

като слънца.

- "Кой? Ние ли?!

Но ние сме заети."

Бяхме - досега...

Разплакан свят.

Разплакани сърца.

Като че ли нашите са.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

koral (Кирилка Пачева)

2015-10-14T22:42:38+03:00

Благодаря, Валери Димитров! Ти ме разбираш