Когато се събудиш някоя нощ
и аз на твоето рамо кротко съм заспала,
ти кичура ми над челото отметни назад -
на тебе в този миг съм цяла...
Когато тихо в моя сън
следи от твоите пръсти нежно влязат,
безсилен ще е онзи мрак отвън,
безсилен, като женското ми тяло,
което се опитва да остане
за теб все една загадка.
Че инак щом разбулиш тази тайна,
на чувствата вълната ще е кратка.
Когато някога се будиш през нощта,
за всичко туй си спомняй и ме чакай!
© Таня Панайотова All rights reserved.