В отговор на едно произведение:
Не сме сами! Пред нас е и Живота!
Е, вярно, за малко, ще ни раздели…
Минутите потрепват и с охота,
броят в очите ни въздишки и сълзи.
Разбира се, разделите са трудни –
две релси, влак (най-крайния вагон),
след който ще ме следваш, аз пък –
тръгвам,
макар да знам, че тук е моят дом.
Спектаклите? Да, те са си прекрасни,
но тях ги остави за „след това“… ...