Jul 22, 2017, 8:39 AM  

Когато си далече от дома 

  Poetry » Landscape, Phylosophy
1287 0 1

Когато си далече от дома

и друг е аромата

на вятъра в косите на жените...

и липсват слънчогледовите ниви

в безкрайност пръснати под синьото небе

оставаш само ти

и дарбата, която носиш.

 

И стиснал шепа пръст от родната земя,

толкоз малка, ала толкова безкрайна...

посееш ли във нея с грижа и талант

мъничкото зрънце на успеха,

ще израсте от него истинска гора

и в нея славеите сладкогласни

гнездата си със удоволствие ще вият.

© Ангел Милев All rights reserved.

Посветено на всички Българи в други държави.

А също така на емигрантите в собствената им страна - България.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??