Oct 7, 2018, 12:12 AM

Когато си говориш с морето... 

  Poetry » Landscape
606 0 3
Бучи море, не спирай –
блъскай гребените в пясъка,
не мълчи – дивей, извирай
нека всеки чуе тътена на крясъка!
Разбивай вълни на брега
или дяволито ги дърпай навътре обратно
покажи колко слаб е всъщност врага,
понечил да показва надмощие над сърцето ти златно!
Да, есен може би към теб вече крачи
и стъпва на прага ти със стъпка хладна,
но който погледне напред и в теб се вторачи,
ще усети целувката за слънце жадна! ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Каролина Колева All rights reserved.

Random works
: ??:??