Когато си от другата страна,
за миг небето в облаци се скрива.
Изчезват слънце, птици и луна…
И само мрак във вените се влива.
Усещаш болка. Само тя е тук,
заседнала дълбоко във гърдите.
И вопъл е единственият звук,
отекващ резонансно във стените.
Иглите в теб неистово горят
или обратното – студът те вледенява.
Не искаш да поемеш този път,
но нищо друго, сякаш не остава. ...