Jun 20, 2021, 12:38 AM

Когато си отиде 

  Poetry » Phylosophy, Civilian
379 0 0
Когато си отиде
( На моя приятел чичо Жоро)
Едва когато някой си отиде и го няма,
накрая когато с него тъжно се простиш.
Разбираш колко ти е нужен, мъка голяма,
вече го няма, започваш да тъжиш.
И знам че няма да се върнеш вече
и няма да видя Човека, неговата доброта.
Отиде си, остави ни всички добри човече,
в сърцата ни настъпват тъга и самота.
А мъката от загубата, страшната раздяла,
остава в нас и нашите деца, в нашите сърца. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Миленов All rights reserved.

Random works
: ??:??