Когато си отиде даже болката,
остава сивкавото послевкусие
на пепел под езика - само толкова...
и някак смътно недобро предчувствие.
Угасва, съскайки, искрата в погледа,
удавена в реката на забравата.
Но не отмива камъка на спомена,
а само по-дълбоко го заравя тя.
Душата е опустошена гробница,
ограбена от мислите и чувствата.
И песните на вятъра злокобни са
във празните прозорци на безчувствието. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up