Пресипнала от викане във тихото,
една любов внезапно си отиде.
Изтръска пеперудените стихове.
Изпи до дъно чашата с обида...
Нарами престоялата надежда
и болката преметна на гърба си.
Остави ти за спомен малко нежност,
разплака се, а после се прекръсти...
И тръгна без назад да се обърне,
но ти не вярваше в подобни намерения.
Омръзна ѝ. Тя няма да се върне.
Логично е. (Макар за съжаление.) ...