Когато си отиде любовта

nerina (Нина Павлова)
38 144

Oct 30, 2007, 12:02 AM

Poetry » Love

834 0 8

Когато си отиде любовта,

сърцето разкъсва се от болка,

скършени са любовните крила,

оставаш слаб и в самота.

И няма никакъв живец в теб,

стоиш зад някой тъмен ъгъл,

тихичко скърбиш за любовта,

проклинайки колко си се лъгал.

Когато си отиде любовта,

спомените почват да нахлуват,

упрекваш се за своята вина,

в замяна сълзи си поръчваш.

Още тлее в теб една искрица,

мъчително пламъчето гори,

малка, неумираща свещица

бавно гасне, не ще да изгори!

Когато си отиде любовта,

отчаян си, страдаш и кървиш

и няма нито слънце, ден... луна.

Само мъка и болиш... и болиш.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Laska (Ласка Александрова)

2007-10-30T11:01:20+02:00

тъжен хубав стих
Поздрав!
petinka67 (Петя Кръстева)

2007-10-30T10:48:34+02:00

Прекрасен стих!!!
jantreya (Валентина Шейтанова)

2007-10-30T10:07:39+02:00

Чувствам те близка.Имам стихотворение със същото заглавие и започващо по същия начин.Останалото е различно,но смисълът е същият.
Благодаря за удоволствието!
nedi (Недка Григорова)

2007-10-30T09:43:04+02:00

Когато си отиде любовта,отива си и част от нас,поздрави и от мен!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2007-10-30T09:40:33+02:00

Тъжна истина.
Много хубаво стихотворение,
мила Нерина. С много обич.
аннавлад (Анна Дюлгерова)

2007-10-30T08:43:46+02:00

Толкова много тъга и болка, прекрасен стих!
тюркоаз (Мариола Томова)

2007-10-30T02:09:15+02:00

Вярно е, но да не става!!!
Поздравления!!!
изречена (Мая Попова)

2007-10-30T00:02:24+02:00

"започва всъщност бавното умиране
когато си отиде любовта".