Jun 14, 2017, 11:13 PM

Когато си отиде, тя 

  Poetry » Phylosophy
805 4 8

Когато си отиде любовта,
проплаква струна на китара,
застиват клетките в кръвта,
светът се срива на самотна гара.

Когато си отиде любовта,
цветята прецъфтяват и умират,
във сиво преоблича се денят,
копнежите ни в нищото се свиват.

Когато си отиде любовта,
една звездичка някъде умира,
проскърцва пантата на входната врата,
тъга в камината неканена се скрива.

Когато си отиде любовта,
страхът на топло се прибира,
в душата ти останала сама, 
от болката сърцето ти заспива.

Когато си отиде любовта,
е време бързо да си тръгнеш,
останеш ли от жалост и вина,
във цвят оловно-сив ще се превърнеш.


Когато си отиде любовта... свободен си отново да обичаш

© Неземна All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • И аз смятам, че когато си отиде любовта, трябва да я пуснем, за да можем да обичаме отново! Благодаря ви!
  • Точно това е хубавото - когато си отиде любовта, наистина си свободен да обичаш, защото зад ъгъла те чака нова, по-красива и можеш да обичаш с пълна сила! Аз съм го изпитвал и е по-страхотно, отколкото да се отдаваш на старата, която вече си е заминала...
  • Много хубава творба, макар че винаги е тъжно, когато си отива любовта! Но най-много ми хареса финалът с надеждата и очакването на новата любов. Поздравления!
  • Когато си отиде любовта, остава само нищото! Поздрави за хубавият стих!
  • Ооо, това може да погуби човек!
  • О! Колко е празно, когато това се случи! Пустиня...
  • Страхотно е, Неземна! А последният ред е самата истинааааа! Поздрави, неземно момиче!
  • Така е.
Random works
: ??:??