Aug 25, 2013, 6:37 PM  

Когато си отива любовта 

  Poetry » Other
1149 0 14

Не вярвам вече в простите неща,
а сложните така и не научих,
но знам, че си отива любовта,
когато нищичко не ни се случва.

Когато сме затворени във лед
и мръзнем като две череши,
когато сякаш не живея с теб,
а разстоянието въобще не пречи.

Когато със наведени глави 
се лутаме в съня си недоволни,
заспиваме във нощите сами,
за да превърнем самотата в спомен.

Сега сме двама за последен път,
и за последен път с еднакво име.
Виж, разпилява се край нас светът,
забравил даже, че ни има...

© Ивайло Цанов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??