Ще ми е мъчно, когато си отивам,
от този град за свежите липи,
за улиците прашни и самотни,
за моите приятели добри.
За моето семейство, за децата,
играещи във парка всеки ден,
за сутрините с дъх на топло мляко,
за нощите, изпълнени със смях.
За твоите очи със цвят на кестен,
в които аз се влюбих неусетно...
Но най ще ми е мъчно за това, че,
така и не успях да бъда с тебе.