Когато се почувстваш самотна,

дори от хора да си заобиколена,

когато си толкова сиротна,

когато душата ти е ранена;

когато си объркана, смирена,

когато няма на кого да се довериш,

когато си до болка обезверена,

когато страдаш и мълчиш;

когато представата ти за света е погрешна,

когато гледаш на нещата черно-бяло,

когато мъката ти стане безутешна,

когато изгубиш надежда изцяло;

когато от мъка ти прилошава,

когато се давиш в сълзи,

когато болката те задушава

и не умира, продължава да пълзи;

тогава спри и се огледай -

светът не свършва с твойта скръб,

дълбоко в душата си се вгледай

и на надеждата не обръщай гръб;

защото надежда винаги има

- дори да е колкото капка мъничка,

и в най-бурната и страшна зима

знай, не ще останеш самичка!