Минавайки из Виртуалното, се натъкнах на това: " ...Дай Любовта си на човек, който те обича, който те чака, който те разбира... На някой, който ти помага, който те подкрепя... Дай любовта си на някой, който мечтае за теб, който ще ти е верен, който ще ти даде сила, когато ти е нужна ... Дай любовта си на някой, който ще се връща след като се скарате..." 

И се сетих за едно мое стихотворение, което написах след прочита на "Добрите хора лесно се обичат" на Камелия Кондова. Ето го и него: 

 "Добрите хора лесно се обичат. Магията е да обичаш лошите." Камелия Кондова

Когато ти се влюбила в Рогатия

Те двамата са коренно различни.

Добрият го обичаш - като брат ти е.
Той те разбира повече от всички,
но ти... гориш по другия, Рогатия!
Добрият е до теб във всяка нужда
и с мисъл няма да те нарани,
не ще погледне никога към чуждата
и всяка твоя грешка ще прости.
Такъв човек е лесно да обичаш,
но ти... обичаш другия, Рогатия!
Напук на всичко с поглед го събличаш,
какво от туй, че води към разпятието?
Че в плен е взел ума ти и сърцето,
че зарад него сън не си видяла,
какво от туй, че плюе ти в лицето
и вече си наполовина цяла?
Обичаш го! Най-лошият от всички!
Сърцето само него е избрало!
Той къса добротата ти на срички!
... Тъй както къса крехкото ти тяло.
Когато си се влюбила в Рогатия,
готова си на кръст да се разпънеш,
но там - в жадуваните му обятия,
поне веднъж да можеш да осъмнеш...
А как боли от мъка... и от страст!
Но пак и пак при него се завръщаш
предадена под мъжката му власт...
Той удря те, ти нежно го прегръщаш...
Прегръщаш го... и точно в тоя миг
под дланите ти се преобразява!
И срещаш нежност в мъжкия му лик,
и виждаш в него слабостта тогава!
И в този миг, когато те дари
със погледа на най-добрия мъж,
когато видиш в двете му очи
с молба за прошка как се лее дъжд...
Тогава всичко, всичко... му прости!
И докато сълзите му се стичат
се обърни, и... тихо си тръгни!

Добрите хора лесно се обичат.

Павлина Соколова

'2013 г.