В нощи безкрайни, когато не спя
и сълзи кристални лицето ми скриват,
аз търся до себе си твойта ръка,
ти всичко наоколо сякаш изтриваш...
А дните минават,когато те няма,
и мигове вечни край мене кръжат...
Понякога искам дори да избягам,
понякога нищо не свършва до тук...
В нощи безкрайни, когато не спя,
беззвучие бавно забулва ума ми,
аз спирам да плача и слушам дъжда,
и всичко утихва, когато си тръгнеш...