Когато си замина

May 19, 2007, 9:20 PM

Poetry » Love

1114 0 1

Когато ти замина,
нощта с крилото си покри ме.
Мъгла забули ми душата,
в тъмнина обви ме самотата.
Но пак към тебе устремено тичам,
любов в живота ли да те наричам?
Любов така истинска, необяснима,
любов, сърцето ми стопила...
Но аз надеждата ще пазя,
в сърцето малко ще тая.
То препълно с любов ще чака
на вратата да почукаш ти. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Когато си замина

Want to read more?

Random works