Наживя ми се вече бездомно.
(Не, че исках да бъда номад.)
Всички, дето наужким свободни,
да съм роб все ме учеха как.
Ала аз не поглеждах надолу.
Не прекланях главица за сеч.
Таз' немирна отглеждана гордост,
озаптявах я в мерена реч.
И реших да му скъсам оковите
на живота, роден да препуска.
Всички рамки, и стари, и новите,
ги складирах при вехтите чувства. ...