Когато спиш си като пеперуда,
притихнала върху листа на цвете.
Устенцата – набуклени учудено,
а пръстчетата леко потреперват.
Дъхът ти – като летния ветрец,
гърдичките спокойнo се надигат,
А бузките – заключили живец,
на който майки три дори не стигат.
Когато спиш, светулке, си послушна,
нослето даже никак се не мръщи.
Тогава ми се иска да те гушна,
че мир настъпва най-накрая вкъщи.