Когато спиш си като пеперуда,
притихнала върху листа на цвете.
Устенцата – набуклени учудено,
а пръстчетата леко потреперват.
Дъхът ти – като летния ветрец,
гърдичките спокойнo се надигат,
А бузките – заключили живец,
на който майки три дори не стигат.
Когато спиш, светулке, си послушна,
нослето даже никак се не мръщи.
Тогава ми се иска да те гушна,
че мир настъпва най-накрая вкъщи.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up