Гласът ти пак прокрадва се, вятърът го носи в мислите ми. Очите ти, колко много ми напомнят те на променливите ветрове - в един момент те гледат ме с любов, в друг безлични са, или пък бушува буря в тях. Прегръдките ти липсват ми отново. А горещите ти устни?
И остана само вятъра. Той замества те, когато теб те няма. Безкръвните му устни ме целуват, в безплътните му ръце се сгушвам през нощта. Безмълвния му глас успокоява ме, защото теб те няма.
Остана само вятъра...