Пропусна ме живота като спирка,
която всеки път шофьора подминава.
Невидим ли съм? Виждам се на снимка
и в банята - пред мойто огледало,
във сянката, която ме е сбрала,
в окичените бляскави витрини -
отеква силуета ми. Тогава?
Тогава значи истински ме има?!
И вдишвам от запарения въздух
на лятото - под слънчев похлупак,
а в мене страховете вечно зъзнат,
и сигурно приличам на глупак, ...