Не си отивай повече, защото
вълните във скалите се разбиват
и само пяна - сякаш тъжен спомен,
от тях остава. После си отива.
Не си отивай повече, защото
денят кърви във изгреви отровни
и стене от разкъсващата болка,
небето я излаква после, много.
И давя се, и давя се без тебе,
без въздух във пространството потъвам,
преди те вдишвах, някак с теб живеех,
безтленна съм сега. И ми е сиво. ...