Благодаря на Кадир Демир за предизвикателството да напиша най-истинския и най-топлия си стих! Някога, някога...(не беше отдавна),но... как съм живяла без теб?Без да те гушкам,без да те имам,без да те държа на ръце! Ти мое слънчице,грееш деня ми,пълниш света със живот!Малка звездичке,светиш в нощта ми,пръскаш вълшебен прашец! Спи, мое ангелче,спи и сънувайфеи във приказен свят.До теб ще осъмна,съня ще ти пазя(животът ми с теб е богат)! Малка луничке,със сини очички,с мъничко, чипо носле.Усещам се цяла,усещам се жива,когато те държа на ръце!