КОГАТО ТЕ СРЕЩНАХ
Затворих се във своята колибка.
Затръшнах силно входната врата.
Оставих през прозореца ми да наднича
едничко стръкче момина сълза.
Потънах аз дълбоко във юргана
и нощната си лампа загасих,
но споменът за теб остана -
от него няма кой да ме спаси.
Опитвах се да те забравя сутрин
и вечер да не мисля пак за теб,
но вятър името ти шепнеше в листата ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up