Когато ти омръзне да ме имаш
и сдъвкана любов ти нагорчава,
тръгни от мен, но в джоба да не взимаш,
сърцето на жена ти оглупяла!
Лозница бях по мъжкото ти тяло,
увивно закопчавах ти ръцете,
а ти със обичта си чисто бяла,
уюта на цариците ми сплете.
Какъв уют до жареща ревнивост,
аз трябваше при тебе да старея!?
Махни с ръка по грозната хапливост,
да бъда с друг... това не го умея.