В нощта, когато отново бях сама,
за тебе аз си мислех...
Втренчена дълбоко в пълната Луна,
за ново начало аз копнеех...
Нахлуха в мислите ми спомени,
усмихнах се с много тъга.
Нещото, което така ни промени,
бе щастието, когато сме сами.
Любовта ни бе тъй искрена,
тъй дълбока, и безкрайна сякаш...
От това чувство бях измамена,
заслепена, не видях как бягаш. ...