КОГАТО ТИХО ВРЕМЕТО ТЕЧЕ
... дали защото, казано в прав текст, взе старостта със мен да се гъбарка,
не пия вече биричка след секс, спрях да въртя и кросчета през парка,
не плувам вече четири по сто делфин и бруст за скорост – във басейна,
пропих и чай от риган току-що! – че хълтам в зима – ледна, ненадейна,
не карам по Гезмето колело, простих се тъй отдавна с рибарлъка,
цял ден се мъча със менте мерло! – а бе, изобщо, с други думи – мъка! –
започнах да заспивам с вестник „Труд” и сутрин да се будя с „Позвънете”,
и ще ме вземат, сигурно, за луд? – девойчица ли кична с китка цвете,
какво пък, старче, черният ти хляб на място си тежеше! – дялан камък,
и светъл грешник, малък, сам и слаб, вратите си пред теб отваря храмът,
под купола над теб едно врабче със „Чик-чирик!” на Бога те посочва, ...