И пак във стаята сама съм,
и пак само е моето сърце,
и плача пак от самотата,
плача като мъничко дете.
Боли ме! Боже, колко ме боли.
Студ и сняг навяват във сърцето мое,
замръзна адът гневният дори,
ада на живота мой достоен.
Дори и тишината с мен заплака,
следите от сълзите й по мен блестяха,
и болката пак стенеше във мрака
мечтите ми от болка смъртоносна пак крещяха. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up