Когато-Тогава

May 15, 2007, 10:25 AM

Poetry

877 0 6

Когато навън падат мъгли,
а слънцето в мене се смее;
когато до смърт от живота боли,
а болката нежно ме грее.
Когато обичам, и мразя, и искам,
а мракът древен се стеле;
когато с дъжда мимолетен се плискам,
а въздухът сякаш живее.
Когато спя
и когато сънувам;
когато блести в очите ми слабост.
Когато трептя ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Когато-Тогава

Want to read more?

Random works