Когато тока угасне
Като на вятърна мелница крилете,
непрестанно - всеки божи ден,
омагьосани - размахваме ръцете,
неуловимото да уловим и спрем.
Сладък вятър завъртя мечтите,
суетата ни смля на брашно,
с брашното поръсихме си душите,
бяло стана черното ни тегло.
И го крием зад ярки реклами,
сред блясъка на цветни лъжи,
и под лъчите на телевизионни програми ...