Забрави да ми кажеш, че когато тръгваш,
ще вземеш слънцето със целия му блясък,
звездите ще ги сложиш в стария си куфар,
а гларусите ще приспиш в прощален крясък .
Не мога да те моля да останеш,
гласа ми го заключи във пианото,
мечтите ми на ролка са завити върху рафта,
а детството ми в снежна топка е заключено.
Така че ще те гледам как си тръгваш,
как целия ми свят във миг прекърши.
Прозорецът отворен е, но полъх няма.
Дъждът навън не спря, а просто свърши.