Когато утихнат мечтите детски,
тишината вълнението покрива,
а пътешествията околосветски –
реалността от сънищата изтрива.
Мечтите пораждат надежда
в ръце празни чиста илюзия,
времето кратко смута нарежда,
получавайки голяма конфузия.
Когато утихне есенният дъжд,
а слънцето голите клони огрее,
утихнат ли спомените веднъж –
тогава и миналото не ще живее.