Когато влюбен си отново,
душата спира да тъжи.
Сърцето вече не боли,
изчезват всичките тревоги
и всички спомени сурови.
А звездата нова грее
оъс неземна чистота
и със райска красота
кара всичко да бледнее
и пред нея да трепери.
Тя е мила, тя е нежна,
тя те кара да гориш,
дни самотни да броиш,
да я търсиш в копнежа,
Нощем, без да се боиш,
само нея да сънуваш,
нови чувства да рисуваш,
във цветя да я обливаш,
без за миг да се преструваш...
Тя е толкова красива,
че не можеш и за миг
ти да спреш да се любуваш,
любовта си да рисуваш
с всеки ред и всеки стих...
Тя те кара да танцуваш,
да замръзваш, да гориш,
друга ти да не целуваш -
само нейните очи,
без за миг да се страхуваш,
че от огънят ще те боли...
Нищо не помня друго сега,
само нейната нежна ръка
Нейните устни мили, любящи
и очите красиви, топли, искрящи...