КОГАТО ВСИЧКО ДРУГО СЕ ЗАБРАВИ

Бурен океан са очите ти.
Кървящата болка в тях се разлива.
Умират душите ни.
Пясъкът на дъното ги обвива.
Две сърца, на два острова изхвърлени,
треперят самотни от студ.
Вените им, от огън опърлени,
ръце са протегнати един към друг.
Любовта, полудяла, се киска.
Витае от остров на остров,
далечна и толкова близка,
на разстояние – тънък косъм.
Слънцето над облаците коленичи
да види тая тъжна притча.
Влюбените то обича.
С ръце - лъчи разкъсва облачната пелена.
Поднася на сърцата по една звезда.
Океанът се смълчава разбрал,
че греховни болки е създал
и на твоите клепачи
сълза от моите очи постави,
да са заедно и за любовта си плачат,
дори когато всичко друго се забрави...

25 10 2015