Когато всичко свърши
Не съм живяла в никакви илюзии,
и всъщност знаех, че фалшив си ти.
Но в нежните ти редки мигове
Разбутваше защитните стени.
И някак си забравях за умората
от хилядите ти безсмислени лъжи,
и глупаво потъвах във заблудата,
че нещо все към мене те държи.
И губех се в прегръдките ти плахи
за миг забравях че от теб боли...
И пръстите ти, галещи косите ми
изтриваха поредните сълзи.
И нещо все към тебе ме привличаше,
май беше онзи пламък в твоите очи...
Ти стопляше ме с устни само
и с устни ме убиваше дори...
Ти беше някаква загадка странна
почти приличаше на буря в летни дни.
Почти повярвах, че съм нещо важно,
почти забравих, че фалшив си ти....
© Александра Георгиева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Рано или късно човек вижда знаците. Дори и да си затваря очите, дори и да се прави на сляп, щото не му харесват тези знаци. Като упорства, накрая получава и шамар под някаква форма.
-
А знаците? Които отказваме да погледнем. Винаги има знаци. Мънички едни такива, но не случайни
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
