Простираш нежно пръсти,
а стигаш само мрака.
Протягаш крехки длани, но удряш се отново.
И стоновете като вик политат,
напрягат сетивата.
Разходката към края -
наблизо е.
Остават сетни сили,
а обичта я няма -
в това е куриоза.
Нощ и ден преплитат се
в едно, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up