Nov 22, 2023, 2:11 PM  

Когато я няма любовта 

  Poetry » Love
535 2 5

Простираш нежно пръсти,

а стигаш само мрака.

Протягаш крехки длани, но удряш се отново.

И стоновете като вик политат,

напрягат сетивата.

Разходката към края -

наблизо е.

Остават сетни сили,

а обичта я няма -

в това е куриоза.

Нощ и ден преплитат се

в едно,

чрез ударите на сърцето,

с болката една,

без дъх и без умора

ранена птица съм.

Грешим, обиждаме и плачем,

раздаваме любов с години,

но после - вече обичта - загива…

И трудно вярваш,

затваряш с лекота вратата.

 

Прескачаме с криле огромни

бездната дълбока.

Но раната в душата

е тъмна като яма.

Убийствено кървяща

и влажна като устни.

И може би, когато любовта

я няма,

решавайки судоку,

намираме пак нова.

Знам ли?...

 

За чувствата има пепел от жарава.

Възражда се таз обич

като Новата година.

За да намерим пристан - надежда, кураж и вяра,

че младостта

е тука,

началото е с нея.

Началото на края…

По-страшно от присъда.

 

Миналото крие призраци.

Уморено сърцето бие,

в тъгата нещастието се ражда.

Ела любов! Спаси ме!

По-мъдра и от философи,

последна, ала истинска!

Проклятието пее като бездомна птица,

изгубила едничката си радост.

Животът е като кладенец,

дълбок и мокър от очаквания.

Мълчание.

Стон.

Прераждането е обречено.

Фалш и суета.

Часовникът е спрял.

Стрелките са измама.

 

 

 

© Ана Янкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря, Наско за коментара!
  • Страхотен стих ! Истинско откровение за любовта, която не идва..
    И да, наистина ( както се споменава в стиха) понякога миналото крие много призраци ...
    Поздрави !
  • Любовта е висше чувство
    Тя мотивира, дава криле, осмисля.
    Младене, благодаря за коментара!
  • Разтърсваща лирична изповед за любовта, която все не идва.
    Но когато се появи истинската любов всичко ще дойде на местата си!
    Поздравление, Ана!
  • Благодаря!
Random works
: ??:??