Когато заболи от красота
* * *
Когато заболи от красота,
когато от нежност останеш без дъх,
един дух на поет те повежда
нататък,
дето плахо гори
даже снежният връх.
Дето пеят потоците
и говорят в премала,
дето радост будува
в най-дълбокия сън,
дето даже свирепите
ледени хали
укротени
се вслушват
в далечния звън...
Де са тези звънчета,
на кого са, защо
ми говорят за сняг,
за кокичета бели,
за момичета,
буйни коси разпилели
и вали над главите ни
побелели
минал, бъдещ,
сегашен
момичешки смях.
© Донка Калчева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Преживяно и осмислено ... и много красиво! Поздрави!
-
еее...поезия е !
-
Поезия!
-
" В тихата нощ,когато грее луната,
щастлив е онзи, който знае,
че нейде някой на земята
за него мисли и мечтае..."
Красива поезия!Поздрав и
-
Много се радвам на хора като теб! Поезията струи от душата ти! Поздрави!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
